Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Нека ви напомня, монаси, че не бива да клюкарствате. Това е едно от вашите предписания. Не бива да говорите неверни неща, само за да унизите някого, както постъпихте с мен. Дори да искате да клюкарствате, трябва да проучите дали всички тези клюки са верни. Да лъжете умишлено е още по-лошо. В ада ще ви отрежат езика, знаете това. Буда ви е учил на много неща за наказанията в ада, ако хората не спазват добродетелно предписанията – дори само да бъдат добри хора, да не говорим за това да бъдат светци. Дори само Петте Предписания за светските хора, вие сте нарушили почти всички от тях. […] Затова, моля ви, бъдете внимателни. Не клюкарствайте за мен. Честно казано, мен вече не ме е грижа за репутацията ми, защото не мога да се боря с всички вас, монаси и миряни, твърде много сте. Но това носи нещастие и на страната ви, О Лак (Виетнам). Разбрахте ли? Всичко лошо ще навреди на вас и на близките ви, на приятелите ви, семейството ви, страната ви. […] Като монаси, преди всичко трябва да проявявате състрадание. Вие дори унижавате физическото ми същество, само за да се забавлявате, само за да мислят хората, че съм това и онова и трето. Защо трябва да правите това? Използвайте таланта си, красноречието си, познанията си за будизма, поне само от сутрите, да не говорим за това, че изобщо не сте просветлени. Иначе нямаше да направите такова нещо, да разпространявате клюки за мен, защото аз съм един много добър човек, да не говорим дали съм Буда или не или дали съм просветлена или не. Аз съм един много добър човек. Цял живот просто съм помагала на хората, помагала съм на животните-хора, помагала съм за строежа на храмове, помагала съм на някои от монахините или монасите, които се нуждаеха от финансова помощ или от други неща тогава и сега. Никога не съм навредила нито на вас, нито на вашия храм, нито на репутацията ви. Дори не знаех имената ви. Мнозина от вас – не ви познавах. Никога не съм ви познавала. Никога в живота си не съм прегръщала някой монах и не съм му казвала: „Обичам те.“ Не виждам нищо погрешно в това. Ако наистина съм обичала този човек, бих го прегърнала – него или нея, или бебета, деца. И правя това много пъти със своите ученици. Прегръщам ги пред хората, ако някой е добър или ако усещам, че е любящ и мил и че е направил нещо добро за обществото. Дори бездомните или бедните хора – тях също бих прегърнала. Или ако са бедни и безпомощни, или ако имат счупена ръка, или нещо подобно, със сигурност бих ги прегърнала и бих им казала: „Обичам те“. Но с монасите никога не съм правила това. Защото познавам монашеските правила. Те не бива да се приближават изобщо до жена, да не говорим за прегръдки, за думи като „Обичам те“ и всякакви такива неща. С подобни неща все едно се компрометираш, показваш на хората, че не си истински монах. Особено, дори не ви познавам. Никога не съм ви познавала. И дори ако ви бях прегърнала, дори ако – о, не знам, едно на 10 000 милиона, в някакъв 1 на 10 000 милиона случаи, съм ви прегърнала, веднъж съм ви прегърнала или съм казала: „Обичам те“, тогава това означава, че съм добра към вас, обичам ви. Тогава защо изобщо да говорите лошо за мен, да разпространявате неистини за мен, да ме клеветите, така че да си мислят хората, че съм лоша или учениците ми да имат по-малко доверие в мен или да ме напуснат? Това е по-лошо от греха да клюкарствате и да разказвате лъжи за мен. По-лошо, защото разединяването на сангата в будизма е един от най-тежките грехове, които можете да извършите – толкова лошо, колкото да убиеш родителите си или да убиеш или навредиш на Буда. Вие знаете това. Ако не го знаете, съветвам ви да си свалите расото. Не продължавайте да мамите вярващите будисти и да натрупвате върху себе си все повече и повече карма за вечния ад. Помислете за това. Прочетете отново сутрите и избягвайте да правите подобни неща към когото и да било, не само към мен. Към мен вече сте го направили. Сега вече е твърде късно. Не знам дали можете да се покаете и да изчистите греха си от това. Дори аз да ви простя и завинаги да ви простя, или дори да искам да ви помогна, не знам дали ми е позволено да го направя. Светските хора, обикновените олакци (виетнамци) все още са уязвими. Не всички са просветлени. Ако следват монаси като вас, никога няма да постигнат просветление. Затова, ако те ме ругаят, клеветят, унижават ме по какъвто и да е начин, аз ги разбирам. Прощавам им и се моля за тях, за греховете им. Но вие, които би трябвало да сте учители. Когато си монах, всички вече те наричат учител, без значение от колко време си монах. Дори само да си обръснеш главата, те уважават, дават ти дарения, приношения. Покланят се пред теб. Простират се пред теб. И как се държите вие? Помислете за това. Не създавайте повече ад, вечния ад за себе си, безмилостния ад, за който се споменава в будистките сутри. Буда го е споменавал многократно. Трябва да го помните. Недейте просто да носите расото, без да знаете нищо за будистките сутри. Това ще ви отведе в ада, а не в Земята на Буда. Обещавам ви го. И се кълна във Всемогъщия БОГ, във всички Буди, че ви казвам истината. Затова, внимавайте. Внимавайте, вие сте почитани. Променете поведението си и станете истински свещеници, убежище за всичките си последователи. Не ставайте „отпадък“. „Отпадък“. Отпадък е различно от убежище. Желая ви да се промените и да постигнете просветление по какъвто и да е начин, който намерите. И помнете ада, за да не попаднете в него, за да можете да се промените и да станете истински добри монаси. Нека Буда да ви благослови. Всички мои възлюбени деца на БОГ, учениците на БОГ, не знам колко хора неученици биха гледали нашата телевизия – имам предвид да видят това – ако изобщо го излъчим в „Последните Новини“, но съм сигурна, че всички вие разбирате и знаете със сигурност, че ви казвам цялата истина. Просто мисля, че би било интересно за вас да научите за светулката, например, която погледна с пренебрежение към младостта ми и ми каза, че съм „твърде стара“, за да се боря с негативното. Просто се разсмях и ми беше много забавно. Никога не й се ядосвам. Тя остана само за малко и после си тръгна. И след малко я попитах: „О, къде си?“ Тя каза, че сега е далеч. И това беше три часа по-късно. Но аз попитах: „Колко далеч?“ И тя каза, че е на около 200 метра от мен, от палатката ми. О, Боже мой, отнело й е три часа, за да измине 200 метра. И продължава нататък, за да търси партньор. Вече ви разказах. Да си животно-човек, дори насекомо, е толкова труден живот. А ние сме си мислели, че ние, хората, вече имаме много сложен и труден живот. Затова е по-добре да не се връщаме назад. Практикувайте Метода Куан Ин, както ви е бил даден по време на посвещението. Бъдете поне добри хора. Спазвайте Петте Предписания. Ето така можете да бъдете добри хора през цялото време. И дори ако трябва да се върнете отново като хора, ще можете да бъдете хора. Не е нужно да слизате по еволюционната стълбица, а само ще се изкачвате нагоре. И тогава ще имате удобен живот, богат живот. Това зависи и от вашите заслуги, разбира се, живот след живот, а също и в този живот. Най-доброто е да се освободите от всичко това, от всичко това. Свободни, свободни от всичко – от късмет, от нещастие, от слава, от лошо и добро, от всичко – свободни, освободете се от всичко това. Не се привързвайте към нищо в този свят, докато все още живеете тук. Тогава ще бъдете свободни завинаги. И дори можете да помогате на другите да бъдат свободни, както правя аз в момента. Нека да пия малко вода. Ще се върна. Наскоро едно от моите кучета-хора беше много болно, изведнъж се разболя. И аз дори не можех да го заведа на лекар или сама да му дам лекарство. В момента той не е с мен. Небесата ми казаха, че това е дело на негативната сила, която използва моето куче-човек, за да ми причини болка. Дори да не е физическа, но... И помолих БОГ да ми позволи да поема кармата вместо него, но не ми е позволено, защото това би било прекалено добре за мен. Досега, особено през последните години, не ми е позволено да имам нищо, което да ми доставя удоволствие, да ми носи щастие. Дори да имам кучетата-хора при мен, или птиците-хора при мен, или някой от добрите членове на екипа ми при мен – от този род неща. Или да опитам вкусна храна, рядко. Същата храна, но ако я изядеш, ще кажеш: „Уау, Небесна храна.“ За мен тя е просто обикновена, като трева, или ми се струва малко солена или сладка – това е, нищо повече, дори не ми се струва апетитна или приятна. Ям просто защото знам, че трябва. Дори храненето за мен е като връзка със света. Вече съм обяснявала това преди. Но се радвам, че в момента живея тук, на това място, защото това е една много благословена гора, едно много благословено място, където разпънах палатката си – едно изключително духовно съкровище. Photo Caption: „Добрият външен вид невинаги означава наистина добро качество!“
