Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Сега, поради разговора, срещата, конференцията с БОГ и някои Буда Крале по-рано… Беше споменато за безопасността ми в гората, така че оттогава станах малко по-предпазлива. Всъщност, предимно не излизам никъде на повече от около 10 метра, дори само за да се разходя, да си направя разходка или нещо подобно. Така че всъщност съм в безопасност, предимно. Има големи животни-хора, като големи елени-хора и някои още по-едри същества, но животни-хора, които са много нежни към мен. Може да ме погледнат или да наведат глави няколко пъти, а след това просто си тръгват. Няма проблем. Но след конференцията се чувствам малко по-съзнателна по отношение на собственото си обкръжение. Затова обръщам повече внимание. А снощи, малко след като започна конференцията с БОГ, чух шумове отвън и сърцето ми леко подскочи. И тогава излязох. Помолих да ме извинят, за да изляза от мястото си за медитация и да отворя ципа на палатката, за да видя дали има нещо там, от което трябва да се пазя или да избягвам. Осветих с фенерчето, но след това нямаше нищо. Шумът се чу няколко пъти, и след това също. Преди не му обръщах особено внимание, разговарях с БОГ. А след като проверих с фенерчето, се чуха още шумове, сякаш нещо докосваше палатката ми, така звучеше шумоленето на платнището, но не беше нито много силно, нито нещо голямо. Преди няколко дни, при силен дъжд, нещо падаше върху палатката, може би малки клони или нещо подобно, и също вдигаше шум. Но знаех, че е само от дъжда и вятъра, затова не проверих и нищо не се случи. Но снощи беше нещо различно. Затова малко се стреснах, сърцето ми се разтуптя. Сърцето ми леко се разтуптя. Проверих и нямаше абсолютно нищо, затова не гледах повече. А после, след един час, дойде милата лисица-човек. Лисица. Толкова време ѝ е отнело да дойде при мен. Предполагам, че живее от другата страна на гората и ѝ е отнело много време да дойде, особено през нощта. Горският път не е покрит с асфалт или нещо подобно, и аз си мислех: „О, горката лисица-човек“. Много ѝ съчувствам, защото не е лесно да вървиш така през гората нощем. Но сигурно такъв е животът им. Те ходят предимно нощем и далеч от човешките домове, защото се страхуват от хората. Желая ѝ всичко добро за услугата, която ми направи, като измина целия този път в тъмното, за да ми каже, че тук съм в безопасност: „Не се тревожи“. Не, тя каза: „Не се страхувай“ – „Не се страхувай. Тук си в безопасност“. Само това каза. И всичко останало, което ви разказах, беше от разговора ми с нея. А аз бях любопитна. Исках просто да поговоря с нея, за да се сприятелим. Но тя си тръгна след половин час, като обикаляше около палатката ми – не до нея, а около нея, но далеч, на много метри, и плачеше през целия този половин час. А после си тръгна. Сърцето ми сякаш потъна. Толкова ми е мъчно. Това изобщо не е нейна вина. Ако нямаше негативни същности, които контролират тази планета и управляват поведението и разума на хората, тя нямаше да падне до живот на лисица-човек. Но ще ѝ помогна колкото мога, за да ускоря нейното освобождение. Горката лисица-човек. Толкова ми е мъчно. Тя плака толкова много и сърцето ми се разкъсва, толкова много. Не я обвинявах. Не я обвинявам. Никога няма да я обвиня, независимо в какво ще се превърне и дали ще успее в духовните си усилия. Изпитвам само любов и съчувствие към нея, нищо друго. Предполагам, че е усетила тревогата ми от шумовете извън палатката, и затова е дошла да ме утеши. И това ми е напълно достатъчно. Не ме интересува какво е направила. Не ме интересува какво зло ми е причинила преди повече от 200 години. Просто изпитвам толкова много любов и благодарност към нея, и толкова силно съчувствие и скръб за нея, за съдбата ѝ, за злощастното ѝ падение от благодатта. Но тя напредва в духовната си практика. Тя се справя добре. Има магически способности, които ѝ помагат да оцелява в нейното положение и в дивата природа. Затова се тревожа по-малко за нея. Просто ми е много, много мъчно. Всеки би я съжалил – такова голямо падение, от висотата на човешкия живот до съдбата на уязвима лисица-човек в гората. Това е. Отначало не мислех за нищо, но след като си починах малко, реших, че все пак мога да ви разкажа тази история. Може да ви бъде полезна с нещо, за да проверите в сърцето си, дълбоко в себе си, дали правите всичко както трябва, за да се спасите от подобна ситуация. Не всички лисици-хора имат късмета да си спомнят какво са научили при посвещението и да се издигнат до по-високо ниво на развитие. Разбира се, тя също се моли всеки ден. И е предимно веган. Е, с изключение на някои мъртви, изсъхнали червеи. О, тя току-що ми го каза. Каква изненада. Много добре, много добре. Виждате ли, така тя може да продължи да практикува. Ако беше някой друг, можеше да пропадне още повече, например отново да започне да яде месо от животни-хора или да се върне към зловредни неща, или към лоши неща, тласкана от навика. Тогава вероятно дори нямаше да има късмета да стане жива лисица-човек, а може би щеше да бъде измъчвана в ада. Дори да мога да ви спася от ада, преди това може да сте страдали много, много, много, много дълго и да сте понесли вече много, много, много страдания. Затова, моля ви, пазете се и ценете щастието да сте посветени в свещения път на практиката на медитацията Куан Ин – възможност, която може да не получите в продължение на трилиони и газилиони години или еони. Всички знаят това. Всички в Небесата знаят това. Но не всички хора го знаят. Това е много жалко положение за хората. И не мога да спра да плача за тях от време на време. И не мога да спра да полагам всички усилия, да давам всичко от себе си, за да им напомня кои са и как да се върнат в своя истински, славен, прекрасен, мирен и свободен Дом на Небесата. Мога само да правя всичко възможно и да им пожелая всичко най-добро. Животните-хора разбират дори по-добре от хората духовните ценности и колко ценен е човешкият живот. Да имате човешко тяло е едно от най-хубавите неща във Вселената, наред с това да получите просветление от жив, високоиздигнат духовно Учител, което може да ви гарантира Освобождение и свят живот – ако практикувате, разбира се. Или поне ако не клеветите този Учител, не клюкарствате, не говорите лъжи и всякакви други неща, както направиха някои монаси от О Лак (Виетнам). Не в О Лак (Виетнам), а от О Лак (Виетнам), може би някои от тях още са в О Лак (Виетнам). Нека ви напомня, монаси, че не бива да клюкарствате. Това е едно от вашите предписания. Не бива да говорите неверни неща, само за да унизите някого, както постъпихте с мен. Дори да искате да клюкарствате, трябва да проучите дали всички тези клюки са верни. Да лъжете умишлено е още по-лошо. В ада ще ви отрежат езика, знаете това. Буда ви е учил на много неща за наказанията в ада, ако хората не спазват добродетелно предписанията – дори само да бъдат добри хора, да не говорим за това да бъдат светци. Дори само Петте Предписания за светските хора, вие сте нарушили почти всички от тях. С действията си, с думите си – това е толкова ясно. Не знам дали сте имали непристойно сексуално поведение, защото това е твърде лично, за да го знае някой. Вие дори не бихте си го признали. Но много от нещата, които сте казвали – не знам какво сте казвали за другите – но нещата, които сте казвали за мен, са напълно погрешни, напълно, 360% погрешни. Никога не би трябвало дори да споменавате нещо подобно. Дори и да е вярно, не се клюкарства така, че целият свят да знае слабостта на някой друг, освен ако говорите с този човек и разберете, че всичко е вярно, и този човек ви признае и ви разкаже всичко. Но знаете, в Католическата църква могат да допускат много други грешки, но не и тази- Вярващите отиват при тях, за да им изповядат личните си грехове. Никога не им е позволено да ги разгласяват. Никога не са го правили. Досега не съм видяла свещеник да разгласява личен проблем или лична греховна постъпка на някой от вярващите, които са му се изповядали. Те имат изповедалня, в която са само свещеникът и вярващият, който иска да се изповяда – само двамата, това е всичко. И свещеникът никога не би отворил уста, за да разкаже нещо за изповедта на вярващия. Как тогава будистите могат да казват такива неща, които нанасят вреда на репутацията им? Особено когато дори не сте проверили доколко е вярно или колко е лъжливо. Разбирате ли? Затова се надявам от днес, след това мое напомняне, да не го правите повече, защото е много лошо за вас, много, много лошо. Вие поемате кармата на тези хора. А знаете, че аз нося толкова огромна, толкова тежка карма заради кармата на целия свят. Затова, моля ви, не бъдете толкова глупави да поемате моята карма. Тя е винаги готова. Ако ме засегнете, веднага ще премине върху вас. Така са нещата. Не говоря дори за докосване на физическото ми тяло, а за докосване до всичко, свързано с мен, с живота ми – каквото и да е, добро или лошо, вярно или лъжа, всичко това ще дойде при вас. Затова, моля ви, бъдете внимателни. Не клюкарствайте за мен. Честно казано, мен вече не ме е грижа за репутацията ми, защото не мога да се боря с всички вас, монаси и миряни, твърде много сте. Но това носи нещастие и на страната ви, О Лак (Виетнам). Разбрахте ли? Всичко лошо ще навреди на вас и на близките ви, на приятелите ви, семейството ви, страната ви. Ето защо, ако си спомням добре, почти два пъти бяха на прага на конфликт с Китай – само заплахи. И друг проблем имаше с Камбоджа. Нещата бяха уредени, доколкото Небесата ми позволиха, но Те невинаги го позволяват. Много обичам О Лак (Виетнам). Обичам езика. Обичам хората. А вие, тази група, навредихте на страната, опетнихте репутацията на О Лак (Виетнам). Не биваше да го правите. Photo Caption: „Излез на разходка, наслади се на БОЖИЯТА ЛЮБОВ чрез НЕГОВОТО/ НЕЙНОТО Tворение!“
