Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Радвам се, че днес мога да говоря с вас с такъв ясен глас, защото съм на Земята. Моето по-висше Аз, разбира се, е на по-висшето място, но аз не съм сякаш по средата на самадхи или в дълбоко, дълбоко самадхи, и да трябва да бъда будна в света в същото време, а това изисква известно усилие. Не усилие да остана на по-високо място, а усилие да поддържам равновесие между по-високото място във висшите Небеса и ниското място тук, на Земята, на тежката Земя – много е трудно. И просто споменах това, казах: „Добре, сега трябва да тръгвам, защото по-късно имам среща.“ Това беше среща с БОГ и с някои Буда Царе, а след това обсъдихме… Всъщност, БОГ и Буда Царете обсъдиха някои неща. И не исках да ви разказвам за това нито в „Последните Новини“ тогава, нито по-късно, защото има някои неща… някои деликатни теми. Но може би все пак ще ви кажа, защото ако не аз, кой ще ви каже? И изобщо, кой знае за това? Така че може би след разговора с лисицата-човек, все пак много, много, много неохотно ще ви разкрия информацията за тази среща с БОГ и някои Буда Царе. Но ще го обмисля, може би ще го направя. Може би ще пропусна някои прекалено чувствителни теми и ще ви разкажа за други. И една от темите по време на тази среща беше, че някои Буда Царе се опитаха да ми помогнат да се отърва от ревнивите духове. Вече не са останали много, но дори и така, дори да са останали само трима или петима, пак могат да ме тормозят много чрез моите по-слаби така наречени ученици. Това е проблемът. Опитваха се. Това е една от темите. А другата е, че Те се тревожат за безопасността ми и ми казват какво да правя, какво да правя, за да съм в безопасност, да остана жива. Боже мой. Ако причината не беше да помагам на хората по света, изобщо не бих искала да живея тук. Изобщо. Що за свят е това? Дори вие не искате да останете. Мнозина от вас ми казаха това. Не защото сте депресирани или нещо подобно, а защото вече сте се наситили и разбирате света отвътре-навън – че той всъщност е просто една голяма, голяма, огромна илюзия. И защото трябва да се смесим с тази илюзия, за да помогнем на другите, особено на хората и на горките животни-хора, които биват малтретирани, измъчвани и убивани, само за да задоволят вкуса на хората за няколко минути. Мили БОЖЕ. Да, и БОГ не иска да запази такъв свят. И така, Небесата, съгласно БОЖИЯТА Заповед, трябва да продължават да пречистват онези, които не желаят да живеят в едно светло, просветлено и мирно бъдеще. Те ще трябва да ги отсеят по един или друг начин, за да останат в бъдеще само святи същества с висока духовна реализация – по какъвто и да е начин. Поне онези хора, които искрено, смирено и честно вярват в БОГ и се молят за прошка и помощ, и се превръщат в небесен дух, например вече не ядат месо от животни-хора, дори на каквито и да е малки живи същества, насекоми или… който е одобрил, че хората могат да ядат насекоми. Всяко нещо, което се движи, е същество. Само си помислете, че ги убивате, за да ги изядете. О, това е толкова брутално, толкова нечовешко. Така не можете да отидете на Небесата. Хората в Небесата не се държат така. Те не убиват, за да ядат. Те не се бият; не водят войни. Те са любящи, добри, състрадателни, милостиви същества, святи същества – дори по-нисшите небеса са такива. А по-висшите Небеса са съвсем друга категория. Трудно е да ги опиша. Те просто са изпълнени със Светлина. Колкото по-високо са, толкова по-трудно е да ги разпознаеш, да ги видиш, да видиш формата им, защото стават просто Светлина – блестяща, любяща, благосклонна енергия, славна и красива, разбира се - ако изобщо можете да видите лицата им. И сега, заради гореспоменатата конференция, някои Буда Царе се тревожат за безопасността ми и ми казват какво да правя. Например, един Буда Цар ми каза, че трябва да имам кучета-хора, които да ме пазят всяка нощ, всеки ден. А други Буда Царе казаха, че ми трябват електронни устройства за безопасност, защото Той каза: „Безопасността е на първо място.“ Каза, че трябва да имам електронни устройства край дома си или в него. Още не съм питала за подробности. Просто си записах десетина основни точки. Но не попитах никой Буда Цар какви точно електронни устройства, защото не знам нищо за електрониката. Знам много малко. Имам само един компютър и два телефона, от които дори не мога да изпращам текстови съобщения. Опитвала съм. Научих се, но после забравих, защото почти на никого не пиша. И също, в гората, дори да сте само на 100 метра от мен, телефонът ми няма да стигне до вас. Телефонът ми няма да ви изпрати съобщение. Или може да получите съобщение след два дни, или след часове, или изобщо няма да получите. Така че е много проблемно. И телефонът понякога не работи. Няма сигнал, или хората, на които искаш да се обадиш не получават сигнал. И понякога прекарвам доста време – часове – за да успея да се свържа с някого, който е някъде другаде. Може би този човек също е в гората или нещо такова. Обаждането не се осъществява. И те са също и в градовете. Но всъщност аз никога не се обаждам на никого в града. Не мисля така. Те живеят в обществото, тоест в предградията, или в тихо място край града или извън него, нещо такова, и понякога не получават съобщението ми или не отговарят на обаждането и трябва да опитвам отново, отново и отново. Още не съм изпращала съобщения на никого, защото много пъти опитвах с моя телефон. Имам два телефона, в случай че единият не работи или му е свършила батерията. Опитах и с двата едновременно, а после забравих как се прави, защото не го правя често. Всъщност изобщо не го правя. Ето защо. Най-често просто работя на компютъра си. Един момент. Ще видя какво мога да си спомня. Да, вече беше 5 ч. сутринта, не бях спала цяла нощ, опитвайки се да свърша работата си за Суприм Мастър ТВ. Почти никога не свършвам преди полунощ. Това продължава до сутринта или до следващата партида документи, които ще ми изпратят за редактиране за Суприм Мастър Телевижън. Аз съм член на много екипи, не само на един, защото трябва да ги проверявам всички. С всеки екип, който има предаване по нашата телевизия - аз трябва да работя. Но за щастие работата по монтажа не е прекалено обременяваща, тъй като сега имаме по-добра система. Имаме повече талантливи хора. И нещата донякъде се нареждат, не е като в първите години, когато трябваше да следя всяка дума, всяка запетая, всяко тире, всяка буква. Но пак имам много работа – дори и да знам, че не правят грешки или че са написали текста толкова добре, че не се налага да добавям или поправям нищо – пак трябва първо да ги прочета. Това е много работа – не само четене, трябва и да гледам видеоклиповете, които ми изпращат. Така че работата е доста, и нямам достатъчно време за нищо освен за работа и много други задачи, както знаете. Всичко отнема време. И така, днес БОГ искаше да говоря с НЕГО/НЕЯ. ТОЙ/ТЯ дори си уговори среща с мен по-рано през деня. Аз казах: „Защо не сега, БОЖЕ?“ ТОЙ/ТЯ каза: „Не, около 10 часа.“ О, така че бързах, бързах, бързах до 10 и дори закъснях с няколко минути. А БОГ каза: „Не се тревожи, ще Ти дам още 19 минути.“ Уау, точно в 10:19 приключих с всичко, което трябваше да се свърши. Имам предвид, каквото беше спешно за изпращане, защото всеки ден имаме предавания. Не мога да кажа: „О, ще го направя следващата седмица“ или „Утре“. Някои предавания са спешни - трябва да се направят сега. Така че БОГ знаеше, че съм заета. Казах: „Сега можем да говорим, Скъпи СЪР.“ ТОЙ/ТЯ каза: „Не, по-късно, в 10 вечерта.“ Това е късмет, защото много предавания, които трябва да бъдат направени преди утре – тъй като ще бъдат излъчени утре – вече са готови. Мисля, че още имам няколко предавания, които не са направени, но не са спешните. И така около 22:00 ч., всъщност към 22:20 ч., пристигнах точно навреме. И тъй като на последната конференция, преди няколко дни или може би преди седмица, Те споменаха за безопасността ми в гората, станах малко по-бдителна. И затова снощи, преди лисицата-човек да дойде и да ми каже, БОГ също вече ми беше казал, че всичко е наред, поне днес, 24 часа по-късно. Всеки ден питам за нещата само за следващите 24 часа, защото това е всичко, с което мога да се справя с работата по телевизията и всичко останало – бизнеса и грижата за членовете на екипа, с които мога да се свържа, най-вече вътрешни членове на екипа. Защото и те имат само човешки тела – плът, меки, нежни, и понякога изпитват затруднения. Внезапно неразположение, или внезапно спъване, или нещо, което може да е наранило пръста на крака или стъпалото им. Тогава трябва да говоря с тях и да им кажа какво да правят, защото понякога са прекалено заети. Не мислех, че трябва да го правят, но не е безопасно да се удължава болката или дискомфортът. Трябва да се справим веднага. А как, зависи от ситуацията. Те обичат да говорят с мен и да ме молят за съвет. И трябва да прекарвам време с тях, понякога часове, да разговаряме, да ги утешавам и така нататък. И едно нещо води до друго. Понякога просто си приказваме, за да се почувстват по-добре. А това е също и възможност за по-близък разговор – по-открит, по-спокоен. Така че е полезно и за работната им енергия, и за отношенията помежду им в екипа. Photo Caption: „Мъдрото послание на Слънцето – някой чува ли?“
