Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
Заглавие
Запис
Следва
 

Върнете си Върховното блаженство, част 3 от 10

Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Вие не осъзнавате колко ценни са Петте (Свети) Имена. Трябва да запомните всичко! Иначе на мен щеше да ми е по-лесно да ви уча само на едно. Изобщо не разбирате. Има хора, които се прераждат три пъти, за да получат всичките Пет (Свети) Имена, защото някои Учители преподават само две Имена или едно. […]

Това се е случвало в Индия, само преди около 30 години: Един човек отива при Учителя, наречен Баба Саван Сингх. Имало един Учител, който също преподавал (вътрешните Небесни) Светлина и Звук; Той е починал отдавна; казва се Баба Саван Сингх. Той дошъл при Баба Саван Сингх и помолил за посвещение. Прочетох това в книгата на Беас. Тогава Учителят казал на ученика, че трябва още да чака, защото днес няма посвещение, а ученикът се поклонил, заплакал и казал: „Вече три пъти идвам тук и още не съм получил петото Име, защото Учителят даваше само едно или две Имена всеки път, а после Учителят умираше или аз умирах. Затова трябваше да се върна втори и трети път. И сега няма да си тръгна и искам посвещението веднага.“ Това се е случвало. Затова, ценете го, защото не всички Учители дават веднага това, което знаят и могат. Оценявайте го добре, ако не искате да се връщате. Ако просто давам това, което имам, хората понякога не го оценяват, но какво да направя? Да ги бия или да ги тествам четири години, като Миларепа – или онзи старец в Индия – за да го оценят?

Посвещението, лесно или трудно, зависи от Учителя. Има Учители, които са трудни, това е техният характер, тяхната личност и няма нищо общо с просветлението. Всеки Учител има своя личност и своя система на работа, свой метод. Той иска да е по този начин, а не по онзи, и вие не можете да го промените, но това няма нищо общо с неговото просветление. Например, двама Учители имат едно и също ниво на просветление, но преподават на своите ученици по два различни начина. И затова някои ученици напредват по-бързо, а други – по-бавно или изобщо не напредват, или напредват много бавно – за два, три живота. Ето защо по времето на Буда, а също и по времето на други Учители – не толкова отдавна, може би преди 100 години – са били необходими четири живота, за да се постигне пълното освобождение от тази Земя. Четири живота.

Не като при нас – само един, защото съм дала цялата сила, която имам и която мога да дам. Не запазвам нищо. Ако утре умра, вие можете да продължите, разбирате ли? Или ако вие утре умрете, вашето подсъзнание, вашата душа, вече има това осъзнаване и тогава аз мога да продължа да ви напътствам на Небесата. Не е нужно да се връщате тук, за да постигнете това знание. Така че Учителите са много различни.

Затова Миларепа е трябвало да служи на своя Учител четири години, или седем години – не помня. И всеки ден той бил обиждан и трябвало да работи усилено, докато най-накрая получи Своето посвещение, но как! В Гърция, в старата система, посвещението отнемало седем години – седем години – преди да получат всичко. Такива неща съществуват. Буда също не е давал всичко наведнъж. Ето защо някои хора получават пълното освобождение, или просветление, едва след четири живота. Добре. Да, да.

Нали? (Нека се върна към лекуването. Дали Ви разбрах правилно – не трябва да лекуваме, за да концентрираме силите си, да не ги разпиляваме?) Да, защото е голямо разхищение. (Разхищение.) (Разхищение.) Разхищение. Разбирате ли защо казвам това? Например, искате да станете лекар, а има и медицинска сестра. Медицинската сестра работи като медицинска сестра, а лекарят работи като лекар. Лекарят е по-важен от медицинската сестра, въпреки че медицинската сестра също е много важна. Но знанията на лекаря са по-големи и той прави повече за пациента. И ако лекарят вършеше работата на медицинските сестри, като почистване, сменяне на чаршафи, той нямаше да има време и нямаше да използва знанията си за пациентите. Въпреки че и двете професии са важни и всички служат на пациентите, лекарят трябва да бъде лекар. Това не е дискриминация, просто трябва да има ред. (Но той е лечителят?) Да, но той лекува другите. Той не трябва само да прави инжекции, а всичко: вътрешни и външни манипулации, операции и т.н. Не може да губи време да сменя чаршафите или да се занимава с други дребни неща. Всеки може да прави това, но лекарят е само лекар. Сестрата не може да е лекар, но лекарят може да е и мед. сестра. Но той не трябва винаги да се меси в работата на медицинските сестри, защото тогава остава същият като...

Е, какво мислите, че ще се случи, ако лекарят винаги се занимава с работата на сестрите? (Да, разбирам сравнението. Но не разбирам защо не ни е позволено да лекуваме. За да можем да изпратим светлина на някого, който е болен или нещо подобно.) Ако е абсолютно необходимо – но имаме толкова много болници, толкова много лекарства и напреднала медицинска наука, че не е нужно винаги да обикаляме наоколо с егото си и да мислим: аз лекувам тук, аз лекувам там. (Да.) Това не е наша работа! Имате достатъчно работа за вършене.

(Имах внезапна загуба на слуха след рок концерт и оттогава, през последните две години, имам шум в двете уши. Как да се справя с това, когато медитирам върху вътрешния (Небесен) Звук?) Защо не? (Имам шум отляво и отдясно). Не е нужно да обръщаш внимание на лявата страна. Това е всичко. Продължавай с медитацията, а лявата страна – игнорирай я.

Тук, той никога не е имал възможност. Да, вече попита, изчакай малко. (Вие ни дадохте думите (Петте Свети Имена) на петте по-ниски свята. Ще ни водите ли и през по-висшите нива, отвъд Пето Ниво?) Над петте (нива)? (Да.) Да, но вече няма да имате нужда от мен. Да, понякога можем да се разхождаме заедно, но вече нямате нужда да ви придружавам. Получавате диплома за завършено средно образование, въпреки че все още нямате много опит в професията си, но ставате независими. Вашите бивши учители и преподаватели не трябва да са винаги с вас, нали? (Ясно.)

Тук, тук, тук. Ти още не си питал, така че давай. Да, моля. (Исках да попитам дали точността на тези Пет Думи (Светите Имена) е важна. Факт е, че нещо се прави правилно, а безкрайно много се прави погрешно. Така че трябва да е правилно веднъж.) Вчера вече ви Ги повторих повече от четири пъти за всички. Още веднъж правилно. Питай по-късно. Ще ги повторим по-късно. (Да, благодаря Ви.) Добре. Може би по-късно отново ще ги научите на Петте (Свети) Имена вместо мен, моля. Трябва да си пазя гласа за следващите спирки, за следващите страни. Имам още работа за вършене. Така че, един от учениците ще го направи. Един от учениците ще ви Ги повтори. Винаги трябва да давам почивка на гласа си, за да мога да продължа да работя.

Да, моля. (Имам още един въпрос: Каква е разликата между Вас и Сант Такар Сингх, който преподава същия метод, само че се нарича Сурат Шaбд Йога – това е точно същото посвещение. Бях изненадан да чуя отново същите думи.) Да. Ако точно такъв е случаят, тогава е съвсем същото. Когато две маймуни(-хора) се погледнат, е същото. Нещо такова ви изненадва? Вие вече знаехте. (Да.) Вече знаехте, преди да влезете. (Не, не осъзнавах, че е точно същото.) Не беше ли горе с мен? Не? (Вчера?) Стая 435? Не? (Не.) А, добре. Някой също попита и аз казах: „Така е.“

(Защото вече бях посветен през 1991 г. от Сант Такар Сингх, но аз...) Тогава можеш да останеш там. (Не, спрях след три месеца, защото там не постигнах тези резултати.) Тя има нужда да излезе? Да, върви. Излез. Заведи я където трябва. (Спрях отново след три месеца...) Това не е важно. Оставаш тук или отиваш там – няма значение. Не е нужно винаги да обсъждаме другите учители. Имаме по-важни неща за вършене. Имаме по-важни неща за вършене. Имаме много учители, и какво? Какво от това? Какво е толкова важно? Имате афинитет към един учител, а към другите учители не. Така че идвате тук или отивате там. Няма какво да се каже. Ако ме харесвате 90% в сравнение с другите учители 50%, тогава вече знаете, че сте към мен, към тази група, към тази школа, и това е всичко. Няма много какво да се каже.

(Вчера мислех, че виждам (вътрешна Небесна) Светлина, че чувам (вътрешни Небесни) цветове и Звуци, но не беше така.) Какво си видяла, че си толкова разочарована? (Нищо.) Бяло или какво? Черно? (Не. Не, нищо.) Никакво черно? (Понякога чувах малко звук и мислех, че е като звук от двигател, като локомотив.) А, да, това е първият етап. Може би още не си стигнала толкова високо. Опитай отново. (Благодаря Ви.) И ако гледате тук – невинаги трябва да е Светлина. Защото всеки е различен. Когато някой е на втория етап, той вижда жълти цветове или жълти светлини. Но ако е на първия, тогава може би вижда само тъмнина, движение на тъмни облаци или само движение на тъмнина. Понякога празнота, нищо – празен екран, стена. Така че бъдете търпеливи и се изкачете на върха по-късно. (Благодаря Ви.)

Да, моля. (Снощи не разбрах нещо правилно. Една жена Ви помоли за помощ за дъщеря си и Вие ѝ казахте да...) Аз не съм за това. (Не, знам, но с лечителя, това връща към другия въпрос.) Вие винаги питате за физическото ниво! Моля, изкачете се и питайте за духовни (въпроси) – по-добре е за вас! (Да, но... Да, исках да знам: Кой има право да лекува? Вие сте препоръчали лечител.) Аз не съм препоръчвала нищо. (Вие казахте на жената: „Опитвали ли сте вече с лечител?“) Да, защото... (Или съм разбрала погрешно?) Защото има много лечители. Ние не сме лечители, разбирате ли? Не за нас, а за другите – те правят каквото искат.

(Така че това беше... Мислех, че е сериозно. Просто не разбрах). Няма нужда да разбирате всички неща, които засягат други хора. (Не, имам същия проблем и затова.) Аз просто се опитах да утеша майката. Просто казах най-доброто, което можех в тази ситуация, за да утеша майката. Това няма нищо общо с нея, нищо общо с теб. Прекалено много се тревожите за това физическо нещо, което утре може да изчезне. Няма нужда да се притеснявате за това. Чухте ли вече какво е станало? Синът – толкова млад, красив и хубав – вече е починал! Няма нужда да се тревожите за това! Това тяло не е толкова важно. Аз също имам болести, аз също съм настинала, и какво от това?

Photo Caption: Благодаря ви за настоятелността да останете екологични!!!

Изтегляне на снимка   

Гледайте още
Всички части (3/10)
1
Между Учителя и учениците
2025-11-16
2882 Преглед
2
Между Учителя и учениците
2025-11-17
2655 Преглед
3
Между Учителя и учениците
2025-11-18
2366 Преглед
4
Между Учителя и учениците
2025-11-19
2325 Преглед
5
Между Учителя и учениците
2025-11-20
2022 Преглед
6
Между Учителя и учениците
2025-11-21
1965 Преглед
7
Между Учителя и учениците
2025-11-22
1846 Преглед
8
Между Учителя и учениците
2025-11-23
1800 Преглед
9
Между Учителя и учениците
2025-11-24
1699 Преглед
10
Между Учителя и учениците
2025-11-25
1694 Преглед
Гледайте още
Последни предавания
Важните Новини
2025-12-05
671 Преглед
Между Учителя и учениците
2025-12-05
801 Преглед
41:01
Важните Новини
2025-12-04
1 Преглед
Слова на Мъдростта
2025-12-04
762 Преглед
24:45
Предавания
2025-12-04
1 Преглед
Светът на животните: нашите съобитатели
2025-12-04
1 Преглед
Между Учителя и учениците
2025-12-04
984 Преглед
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android