Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Също така показваме добри хора случайно, или добро поведение или добри постъпки на животни-хора, непрекъснато по нашата Суприм Мастър Телевижън. Така че можете да насърчите децата си да ги гледат, да имат добър пример, който да се запечата в техния млад мозък, млад ум. И когато пораснат, ще живеят съобразно това. Толкова съм трогната. Много пъти плача, когато редактирам, защото има външни хора, които са толкова любящи, толкова мили. […] Особено, много мъже ме разплакаха, когато излязоха на улицата да протестират срещу жестокостта към животните-хора в кланиците и призоваваха хората да станат вегани. О, видях лицата им – толкова страстни, толкова естествени, толкова истински. Тръпки ме побиват сега, като говоря за това. И плача също, защото съм толкова благодарна, че такива хора все пак съществуват.Не само мъже, но и жени! Те бяха излезли на улицата, за да протестират, да се застъпят за горките животни-хора, които нямат глас, да се застъпят за зародишите, за неродените деца, рискувайки да бъдат осмивани и гледани отвисоко от другата страна, от другата група. Но тях не ги е грижа, защото наистина изпитват любов, когато правят това. Те обичат тези неродени деца. Обичат тези животни-хора. И не говоря само за веганите – за невеганите също, защото хората поначало имат добро сърце. “Nhân chi sơ tính bổn thiện.” Така казваме в Олак (Виетнам), на олакски (виетнамски) език, тоест че хората поначало, от самото начало имат много добра природа. Буда също казва, че всички хора имат Буда Природа. И Господ Исус казва, че ние сме деца на Бог. Много Учители са казвали това.И Господ Исус е казал: „Каквото правя аз, и вие можете да го правите. Можете да го правите дори по-добре.“ Той просто е бил скромен, разбира се. Той е Синът Божий. Но Учителите са такива. Те са скромни. Отдават заслугите си най-вече на Всемогъщия Бог. Те Самите не говорят много за това, което правят, правят го тихо, невидимо за невъоръженото око на човечеството. Защото хората, не всички от тях разбират какво се случва в света, каква беда ще ги сполети, ако продължават да живеят такъв живот – без любов, без съчувствие към другите същества, към животните, към дърветата, към насекомите, към всички бедни хора, например. За тях е много трудно да разберат, защото днес материалните изкушения са твърде много и твърде много сме в материалните неща. И става така, че духовните усилия, духовната цел са почти забравени в нашия свят. Хората ходят на църква, ходят в храма, ходят в джамията, знам това. Но невинаги им идва отвътре. Това е само външно. Това е проблемът.Добре е да се ходи на църква, да се ходи в храма, в джамията, ако имате нужда да сте в група със съмишленици, със същите духовни стремежи. И ако трябва да си спомните за своя първоначален Учител – като Шакямуни Буда, Исус Христос или Гуру Нанак Дев Джи, Пророк Мохамед, Мир На Душата Му, или Бахаулла, или Господ Махавира, Господ Кришна, например, и т. н., тогава отивате на църква, отивате в храма.И ако видите някои монаси, които са наистина добродетелни и усърдни в практиката си, тогава можете да направите дарение, разбира се. Но не си мислете, че ако дадете нещо на този монах, на онзи монах или на тази монахиня, на онази монахиня, ще имате заслуги. Не мислете така. Вие дарявате просто защото обичате. Искате да дарите, защото този монах или монахиня ви вдъхновява да продължите напред в своята духовна практика. Също така, той/тя се нуждае от някакво материално подпомагане, за да може да продължи напред в своето духовно начинание като монах или монахиня, или като скрит светски практикуващ.Има много хора, които не са монаси и монахини, но са наистина искрени и са на високо ниво. Както когато Буда е бил жив, Вималакирти - Той не е бил монах, но всички монаси са Го уважавали, защото наистина е притежавал духовна сила. Те можели да я почувстват и да чуят Неговото красноречие и висша мъдрост. Ето защо знаели, че Той е просветлен. Дори Буда Го обичал и Му се възхищавал. Така че, когато Той (Вималакирти) бил болен, Буда помолил много монаси да отидат да Го посетят. Много от тях не се осмелили да отидат, защото се притеснявали, че Вималакирти има повече мъдрост от тях. Някои монаси и монахини по това време може би все още били на по-ниско ниво от Вималакирти, светския човек.И моля ви, не съдете един монах само защото яде два или три пъти на ден. Монасите трябва също и да работят в храма, така както вие работите. Те трябва да почистват двора на храма, къщата на храма, вътре в залата, за да могат миряните да идват и да седят и да медитират, или да слушат лекциите на издигнатите монаси. И може би ако храмът не е много богат, те трябва да секат дърва, за да накладат огън, да сготвят. Правят и много други неща. Четат сутрите или повтарят Името на Буда. Това им отнема време, и после трябва и да медитират. Понякога трябва да излизат и да купуват неща за храма. Те също работят! Така че всеки е различен. Както ви казах, Майтрея Буда се е въплътил в този свят преди много векове. Той бил дебел Буда с голям корем и винаги щастливо усмихнат. Така правят статуите с Неговия образ и все още ги виждаме в храмовете и до днес. Хората все още Го почитат така.Когато бях по-млада, имах статуя на Майтрея Буда, Буда с много голям корем, в къщата си. Имах също Куан Ин Бодисатва, Кшитигарба Бодисатва и други Буди. Когато бях извън Олак (Виетнам), беше трудно да се купят статуи на Буди. Не е като да можеш да си купиш откъдето искаш, не е така. В Олак (Виетнам) или в Китай, Тайланд, Бирма, Лаос, Камбоджа, е по-лесно да се купят.Когато бях на почивка с бившия си съпруг, толкова много харесах една статуя на Буда в Тайланд, че той – по това време бяхме бедни, не много богати, защото той все още изплащаше ипотеката за апартамента и заема си за следването – но ме обичаше толкова много, че купи тази статуя на Буда за мен и премина през много правни процедури, за да я изпрати в Германия. Не е толкова лесно. Той ме заведе на почивка, но знаеше, че обичам Будите, затова ме заведе до тези храмове на Будите и на други места. Дори в Бирма, за да отидем до Златния Храм Шведагон на Буда, и в Тайланд също, за да посетим различни храмове. Може би все още можете да видите някои от моите снимки, направени с Будите в различни храмове. О, какъв добър съпруг, все още си го спомням. Благословен да е.Така че не беше лесно да се купят статуи в Германия или Англия, или в европейските страни. И щом можех, го правех – в Тайланд можахме. И имаше красива статуя с много блестящи бижута по нея. Може би не истински бижута, но всички блестяха като диаманти, рубини и други такива. Бяха ги инкрустирали върху цялата статуя, както и върху дрехите.Бях толкова щастлива, че мога да имам статуя на Буда, толкова голяма, колкото две трети от моя ръст. И други статуи на Буди – като Майтрея Буда или Кшитигарба Бодисатва или Куан Ин Бодисатва – те са по-малки. Това е всичко, което успях да имам в Германия. Или в Англия също имах една, но не толкова голяма.Не бяхме чак толкова бедни, но живеехме като... не е като да сме били много богати или нещо такова. Предполагам, средна класа. Той работеше като лекар, а аз работех като преводач за Червения кръст, и само по половин ден, защото исках да съм у дома и да се грижа също и за къщата, за да е уютен домът ни, когато той се прибере. Уверявах се, че всичко е чисто и така нататък – домакинската работа, готвене, чаках го, поливах доматите, които той посади отвън. Садихме ги заедно. Тогава посадих също и нещо като кориандър и мента, и цветя.Той купи някои цветя, за моята градина, защото знаеше, че искам да поднасям цветя на Буда, постоянно, винаги, когато мога. Каза ми: „Тези цветя ще цъфтят постоянно, през цялата година.“ Купихме ги и ги засадихме, и те се разпространиха из цялата градина. По-късно трябваше да ги ограничим в една зона. И наистина цъфтяха всеки ден. Приличаха на слънчогледи, но по-малки. Аз купувах и други цветя по това време, не само тези, но каквото можех и когато можех. И когато цветята започваха да увяхват, тогава ги сменях, разбира се. Ние поднасяхме цветя, вода и плодове.Аз повтарях сутрите всяка вечер преди лягане в моята стая, една малка стая. Това е офис, но го взех като моя стая. Особено след като реших да търся просветление, се отделихме в различни спални. Така че аз спях в спален чувал на пода на тази стая, за да мога да повтарям и сутрите сутрин, да не го събуждам. Това беше просто извинение. Реших, че трябва да се разделим и той да свиква да бъде сам. Но това все пак беше много голяма болка за него, както и за мен. Но за него вероятно беше още по-трудно, защото аз имах своята цел и тръгнах към нови неща, а той остана в същата къща, вършейки същата работа, и беше самотен. Може би не постъпих правилно, но какво можех да направя? Сигурно нямаше да мога да ви срещна и да говоря с вас днес, ако не бях напуснала дома си. Но това не означава, че всеки трябва да направи същото. Може би това е моята съдба; мисията ми изискваше повече концентрация.