Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Радвам се, че в много страни цари мир, така че не ми се налага да работя много по-усилено. Но нашият свят все още е заплашен по всяко време, сякаш войната е неизбежна, сякаш войната е тук, там, заради Краля на войната. Някои го наричат Бога на войната. Но какъв Бог е това? Просто напредва по пътя на кръвта и сълзите, за да наврежда на всички невинни същества, на които може. Беззащитните, онези, които нямат нито пистолет, нито нож в ръцете си, за да защитят семейството си, децата си и възрастните си близки. Какъв Бог е това? Дори малък бог, не е достоен да бъде наричан бог, нито дори да бъде наричан крал. Затова просто го наричам началника на войната. Аз съм виждала войната с очите си. Понесох гърма на оръдието близо до къщата ми, който почти експлодира в ушите ми и спря сърцето ми. Виждала съм много хора да умират по пътищата, непогребани в продължение на много дни. Учителят ми от предучилищната група също загина във войната, а той не беше направил нищо. Дори не беше войник. Леля ми също загина. Не можеше дори да я разпознаеш, след като беше разкъсана на парчета от бомба по пътя. Тя беше толкова нежна, толкова мила. Само се грижеше за семейството си. Продаваше ориз и дори ходеше пеша, за да го купи. Продаваше селскостопанските си продукти и купуваше ориз, за да го занесе у дома, който беше на много километри разстояние – десет километра – и носеше две тежки кошници с ориз на раменете си, само за да ги занесе у дома за семейството си. И просто умря така. Братовчед ми също загина. Някои от приятелите ми загинаха. Това е ужасно. И дори не можех да ходя на училище на спокойствие заради бомбардировките. А после родителите ми трябваше да ме изпратят в столицата Сайгон, за да продължа образованието си. Ето защо не мога да понасям войната. Видях страданията с очите си. Видях хора да умират в млада възраст, тийнейджъри или възрастни. Във войната няма нищо добро. Затова, когато имах възможност да хвана този началник на войната, така нар. „Крал на войната“, на местопрестъплението, не се поколебах. Не се поколебах да го изпратя направо в затвора, в ада, веднага. Този път имам добри извинения. Невинаги имате извинения или доказателства, дори невидими доказателства, за да изпратите някого в ада. Но много от тези революционни ревниви духове бяха изпратени в ада на много групи, защото се забъркаха с мен лично и с моите кучета-, птици- или диви животни-хора. Като лебедите-хора и бебетата лебеди и тъй нататък. Те искат да ме наранят, да наранят чувствата ми, да наранят емоциите ми, като причиняват цялото това зло на моите хора, на моите лични домашни любимци, на моите лични хора. Но аз не ги оставих (ревнивите духове) да си отидат. Ето така се случиха нещата. Между другото, тъй като Кралят на войната иска аудиенция при мен, затова мога да ви разкажа всичко това. Просто извира от сърцето ми безспир. Дори не мога да си помисля да говоря или да спра. Просто извира. Така че ще го приемете такова, каквото е, също както много други, можете да ги наречете „конференции в спалнята“, защото трябва да говоря в палатката си. Само веднъж беше толкова горещо, че трябваше да помоля да прекъснат конференцията за малко, за да изляза навън и да намеря по-хладно място. Този ден в палатката ми беше 38,7 (градуса по Целзий). А по-късно стана още по-горещо, така че трябваше да се скрия на сянка. Навън понякога духа лек бриз, или от време на време си пръскам малко вода по лицето и тялото, за да се охладя. Радвам се, че имах някакво време, за да си измия косата както трябва. Не мога просто да я мия всяка седмица или дори всеки месец. Понякога не мога да я мия с месеци, защото е прекалено студено. И не мога да използвам прекалено много вода, за да я стопля и да я смеся със студената вода, за да се изкъпя или да си измия косата. Затова някои горещи дни са също така добра възможност да си измия косата и разбира се, цялото тяло. Само веднъж си измих косата през февруари, но на закрито вътре. Измих се вътре, на закрито, не навън в природата, под дървета или храсти – вътре. Например, днес можеш да си вземеш палатка за душ. Удобно е. Не струва много. Но след това, всеки път, когато исках да се изкъпя отново или да си измия косата напълно, БОГ ми казваше: „Не, не, твърде студено е. Ще се разболееш. Изчакай.“ Ето така живея; когато е топло, тогава мога да се изкъпя и да си измия косата, и след това се чувстваш като истински човек. Затова, ценете собствения си комфорт. Когато имате топла течаща вода и хубава баня или вана, в която да се потопите, тогава вече сте много щастливи. Не искайте много от живота. Точно колкото е нужно, за да живеете комфортно и да предпазите тялото си от природните стихии или болестите. Благодарете на БОГ за всяко удобство, което имате – физическо, умствено, емоционално и разбира се, духовно. Не забравяйте; не забравяйте винаги да бъдете благодарни, смирено да благодарите на БОГ. Обичам ви, обичам ви, обичам ви. Всъщност животът в дивата природа не е толкова лош. Когато си готвя сама, понякога чувствам, че е като почивка от работата ми, но аз го правя просто. И когато пера дрехите си на ръка; чувствам се толкова щастлива да го правя, защото като погледна наоколо, са само дървета и красива природа. И усещам дъждовната вода, която е безплатна за мен, усещам я като благословия. И водата ми се струва толкова любяща, прохладна и толкова свързана с мен. И използвам чистата, бистра вода от изплакването, за да напоя дърветата около мен. И те ми благодарят и се чувствам толкова щастлива. Просто готвенето за себе си или прането на собствените дрехи отнема малко повече време, отколкото ако използваш машина. А времето е най-ценното за мен в този период от живота ми. Иначе, всичко е идеално. Живееш близо до природата. Живееш близо до всичко, което е полезно за теб. Дърветата ти дават кислород. Храстите ти дават цветове. А много дървета ти дават плодове. И дъждът ти дава вода. Изворът събира цялата вода. И понякога прелива от музика и радост. Наистина е удоволствие да живееш сам с природата. Сякаш не ми липсват толкова много хората. Сякаш не се чувствам толкова самотна, колкото когато бях заобиколена от хора, сред които понякога имаше недоразумения, оплаквания и заповеди. Но моля ви, не оставяйте децата си да живеят сами в гората. Особено децата – те все още не знаят много за това как да се оправят сами. Има много неща, които трябва да знаете, когато живеете сами в палатка в гората. Трябва да знаете много. Но така или иначе, това е просто за вашето спокойствие. Иначе, дали ще умрем, дали ще живеем, зависи от съдбата ни, от предопределението ни, от заслугите ни. Така че дори ако детето ви иска да живее в гората или близо до вас, но все пак в гората, осигурете му необходимото, научете го на всичко, което можете и му осигурете всякакъв комфорт. Не се тревожете, просто се молете на БОГ, кажете му да се моли на БОГ. Но аз не бих ви посъветвала да позволявате на децата си да живеят така, дори ако вече са преминали тийнейджърските години. Това не е необходимо. Освен ако не живеете заедно във ваша къща в гората; така е по-безопасно. Любов към всички вас. Грижете се за семействата си. Независимо дали сте мои последователи или не, грижете се за семействата си. Някои от моите учения може да са полезни за ежедневието ви, затова гледайте Суприм Мастър Телевижън. От нея идват също и много благословии. И използвайте „Най-Могъщата Молитва“. Тя ще ви помогне да избегнете много нещастия. А ако я запомните добре, може дори да ви спаси от ада. Бог да ви благослови, Бог да ви обича, Бог да ви пази. Photo Caption: „Защо да не растем заедно? Супер!“
